„МИГ”
Свилен Огнянов Капсъзов/ Кешиф Ахмедов Капцъзов (1941-1992 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Свилен Капсъзов
МИГ
Жена във бяла рокля преминава…
С коса от нощ априлска.
Плътта й – повик властен –
ухае на покой и слънце…
И трепва в такт
със стъпките й ситни
чадърът син на пролетта…
Топят се къщите, цветята,
мечтите мои и акациите, цъфнали
в самотното край пътя гробище.
Заглъхват гласовете на тълпата –
звънливи, радостни и тъжни –
логични всичките.
Градът го няма вече.
През слюдената мараня
жената в бяло отминава
и тлее розов хоризонтът
над нейната глава.
Свилен Капсъзов
МИГ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
Приходит мимо дева в белом платье...
На волосах её ночной апрель.
Крутой живот – влекущий и манящий –
покоем и теплом благоухан...
И в такт шагам её
подрагивает мелко
просторно-синий
зонт весны...
За дымкою дома, цветы растают...
мои мечты акаций распушённых
на кладбище старинном вдоль дороги.
Смолкает разноликая толпа –
звенящая и радостью, и грустью –
понятна всем...
А города уж нет.
И только в слюдяную духоту,
прозрачную, уходит дева в белом,
и розовый темнеет горизонт
над головой.